Ново проучване: Първите хора са живели в днешна Ботсвана
Съвременният човек - Хомо сапиенс, произхожда от Южна Африка - от регион в северната част на Ботсвана, оповестиха организациите. Там общият ни предходник е живял преди 200 000 години, преди да мигрира 70 000 години по-късно, сочи изследване, оповестено в сп. " Нейчър ".
Връщайки се към корените на генетичното ни дърво, учените са открили " родината на предците " на Хомо сапиенс сапиенс. " Отдавна знаем, че актуалният човек се е появил в Африка преди към 200 000 години. Но до момента не знаехме къде тъкмо ", изясни ръководителят на проучването Ванеса Хейс от университета в Сидни.
Учените са употребявали методите на генетичната генеалогия, които дават опция да бъдат проследени моделите на миграциите. Те са анализирали 200 митохондриални генома - генетични маркери по майчина линия, взети от популации, живеещи в наши дни в Намибия и Република Южна Африка - район, считан от дълго време за една от люлките на човечеството.
ДНК проучванията са разкрили наличието на най-древната генетична майчина линия, наричана " L0 ", която към момента участва в популациите. След това те са изследвали географското й разпространяване. Сравнявайки геномите, експертите са съумели да изолират общ предходник - коизан, чиито представители живеят и в наши дни. Според екипа всички хора, живеещи в Африка и отвън нея, са негови наследници.
Районът е огромен колкото Нова Зеландия, ситуиран е южно от р. Замбези, която извира от настояща Намибия, пресича Северна Ботсвана и стига до Зимбабве. Сега той е необитаем - Калахари, само че в миналото е бил
влажна зона с обилна растителност, с огромно езеро, което е изчезнало преди 130 000 години,
когато настава засушаване, поради което и хората мигрират.
Това е региона Макгадикгади в Ботсвана, на името на бившето огромно езеро Макгадикгади, което се счита за дома на първите хора. Първоначално то е било доста огромно, само че последователно от него са се образували по-малки езера, т.е. влажна зона, която е с идеални условия за оцеляване, само че смяна в климата и засушаване са предиздвикали хората да мигрират. Първите от тях са се насочили на север, а втората вълна е тръгнала на югозапад. Една трета от хората в региона са останали и са там и до през днешния ден. За разлика от тръгналите на север, насочилите се на югозапад са съумели да се приспособят и да реализират постоянен напредък на популацията. Успехът им евентуално се дължи на адаптирането към живота край морето и на това, че са се научили да хващат риба и морска храна с ръце.
Не всички експерти обаче одобряват еднопосочно откритието. Проф. Крис Стрингър от музея по естествена история във Англия, представен от " Дейли Мейл ", е песимистичен поради това, че първото " място " на човечеството е открито само въз основата на един аспект на генетичния код. " Подхождам деликатно към използването на актуалните генетични връзки при определянето къде тъкмо античните популации са живели преди 200 000 години, изключително в толкоз огромен и комплициран континент като Африка. И както толкоз доста други изследвания, които се концентрират върху една дребна част от генома или върху един район, едно произвеждане на каменни принадлежности или един " доста значим " фосил, то не може да обхване нашия генезис в цялостната му целокупност ", споделя той.
Връщайки се към корените на генетичното ни дърво, учените са открили " родината на предците " на Хомо сапиенс сапиенс. " Отдавна знаем, че актуалният човек се е появил в Африка преди към 200 000 години. Но до момента не знаехме къде тъкмо ", изясни ръководителят на проучването Ванеса Хейс от университета в Сидни.
Учените са употребявали методите на генетичната генеалогия, които дават опция да бъдат проследени моделите на миграциите. Те са анализирали 200 митохондриални генома - генетични маркери по майчина линия, взети от популации, живеещи в наши дни в Намибия и Република Южна Африка - район, считан от дълго време за една от люлките на човечеството.
ДНК проучванията са разкрили наличието на най-древната генетична майчина линия, наричана " L0 ", която към момента участва в популациите. След това те са изследвали географското й разпространяване. Сравнявайки геномите, експертите са съумели да изолират общ предходник - коизан, чиито представители живеят и в наши дни. Според екипа всички хора, живеещи в Африка и отвън нея, са негови наследници.
Районът е огромен колкото Нова Зеландия, ситуиран е южно от р. Замбези, която извира от настояща Намибия, пресича Северна Ботсвана и стига до Зимбабве. Сега той е необитаем - Калахари, само че в миналото е бил
влажна зона с обилна растителност, с огромно езеро, което е изчезнало преди 130 000 години,
когато настава засушаване, поради което и хората мигрират.
Това е региона Макгадикгади в Ботсвана, на името на бившето огромно езеро Макгадикгади, което се счита за дома на първите хора. Първоначално то е било доста огромно, само че последователно от него са се образували по-малки езера, т.е. влажна зона, която е с идеални условия за оцеляване, само че смяна в климата и засушаване са предиздвикали хората да мигрират. Първите от тях са се насочили на север, а втората вълна е тръгнала на югозапад. Една трета от хората в региона са останали и са там и до през днешния ден. За разлика от тръгналите на север, насочилите се на югозапад са съумели да се приспособят и да реализират постоянен напредък на популацията. Успехът им евентуално се дължи на адаптирането към живота край морето и на това, че са се научили да хващат риба и морска храна с ръце.
Не всички експерти обаче одобряват еднопосочно откритието. Проф. Крис Стрингър от музея по естествена история във Англия, представен от " Дейли Мейл ", е песимистичен поради това, че първото " място " на човечеството е открито само въз основата на един аспект на генетичния код. " Подхождам деликатно към използването на актуалните генетични връзки при определянето къде тъкмо античните популации са живели преди 200 000 години, изключително в толкоз огромен и комплициран континент като Африка. И както толкоз доста други изследвания, които се концентрират върху една дребна част от генома или върху един район, едно произвеждане на каменни принадлежности или един " доста значим " фосил, то не може да обхване нашия генезис в цялостната му целокупност ", споделя той.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ